Начало » Интервю за работа: Как да ги разбиеш със знания

Интервю за работа: Как да ги разбиеш със знания

Вече знаеш как да се облечеш за интервю, така че да изглеждаш по-добре и от тези, които те интервюират. Ако не знаеш, явно си изпуснал тази ключова статия.

Сега е ред да поговорим за другата страна на интервюто: Как да затвърдиш доброто впечатление от това, че изглеждаш стилен и представителен. Защото „по ума изпращат“ – тъкмо да довършим поговорката от предната статия.

Както стана дума, бил съм на много интервюта и винаги ме е впечатлявало колко неадекватни са повечето ми „конкуренти“. Имало е случаи, в които само аз знам къде съм и защо съм там. Тогава си дадох сметка, че и аз съм бил същото фиаско, преди да се науча да се подготвям за интервютата – и като стил, и като знания.

Мисля, че само с тези две поредни статии ще можеш да си намериш много по-интересна и добре платена работа.

Оставяме настрана стила и ще разгледаме какво се очаква от теб на едно интервю като знания. Първо, да поговорим за (уж) очевидното.

 

КАКВО ИСКАТ ТЕ

Въпросът, с който трябва да започнеш, е защо са те викнали на интервю. Няма какво да правят? Едва ли. Просто отчитат дейност? Пак не. Ето защо си там:

1) Искат конкретен тип човек за конкретна позиция

Хората са на зор. Имат свободна позиция и губят пари, докато стои празна. Никой не наема нови хора, освен ако няма икономически стимул от това. Трябва им човек. Въпросът е какъв човек. За да разбереш, просто се замисли за позицията, фирмата и индустрията. Направи проучване.

Какъв типаж търсят? Отдавна ли го търсят? Бързат ли? Каква е позицията? Какви са отговорностите? Какъв трябва да е един кандидат, за да нямат търпение да се похвалят на шефа си какво попадение са намерили?

Ето един пример: Кандидатстваш за търговски представител в Данон. Ако не си направиш проучването, може да решиш, че ще си седиш в офиса и ще правиш презентации. Само че търговският представител в бързооборотните стоки по цял ден е в колата. Бута се в задръстванията и се чуди как да паркира на тротоара, без да му вдигнат колата, така че да продаде 2 щайги кисело мляко на поредния също толкова кисел магазинер. След 7 часа от това се връща в офиса да описва поръчките в Excel. За да те вземат на тази позиция, трябва да си активен шофьор, яко нахакан (дори леко нахален), и да преговаряш като палестински борсаджия. Ако не си такъв типаж още на интервюто, няма да стигнеш до работата.

2) Искат да им носиш повече пари, отколкото им струваш

Една фирма има доста повече разходи по теб от нетната ти заплата. Трябва да те обучат, да те поддържат мотивиран и да те осигуряват. Само осигуровките ти в България ще им струват още 28% отгоре. Другояче казано, една хипотетична заплата от 1500 лв ще им струва 1914 лв на месец. Това са 23 000 лв годишно. Достатъчно е да измъкнат от теб 100 лв нето по-малко, за да спестят 12 х 128 = 1500 лв годишно. На този калкулатор можеш да сметнеш колко ще им струваш бруто.

Всеки работодател иска да изкарва от теб доста повече пари, отколкото ти дава. В зависимост от сектора, компанията ще иска да ѝ носиш 5, дори 10 пъти повече стойност, отколкото ти дава в пари. Т.е. ако ти взимаш 1 500 лв, трябва да изкарваш на компанията по 7500 – 15 000 месечно собственоръчно, за да си ѝ полезен. Но не се ядосвай – това е в реда на нещата. Така работи бизнесът. Когато ти имаш свой бизнес, и ти ще търсиш подобна оптимизация.

Глупаво и нереалистично е да търсиш сделка, при която сте 50:50 – фирмата да ти плаща 1900 бруто и да изкарва 1900 на месец от теб. Шефът иска бизнесът и банковата му сметка му да растат, не иска повече служители за същите пари.

3) Искат да са сигурни, че си сериозен и отговорен

Всеки служител, който се задържи повече от 6-те месеца изпитателен срок , които законът предвижда, е голям потенциален пасив. Българското трудово законодателство е на ръба на социализма и прави живота на работодателите труден. Ако не вярваш, прегледай кодекса на труда. Веднъж наели те за постоянно, не могат просто да те уволнят, дори да не си вършиш работата добре. Трябва да ти пратят 3 предупреждения в рамките на определен срок, които ти да подпишеш, че си приел. След това да насрочат програма, по която да ти дадат възможност да наваксаш с липсващите знания и умения. И едва тогава, ако продължаваш да не се справяш, ти дават предизвестие, че се налага да те освободят.

Работодателят рискува много повече на интервюто. Няма по-лесно нещо за един служител от това да симулира, че работи и да си вее краката на една позиция с години. Ако не вярваш, огледай се на сегашната си работа. Сега разбираш колко е важно да ги убедиш, че си сериозен и отговорен още на интервюто, нали? Облеклото е един от най-лесните начини. Да си подготвен с информация за позицията, фирмата, конкуренцията е друг такъв.

 

КАКВО ИСКАШ ТИ

Дотук добре. Само че на интервюто има две страни и втората ти е по-близка до сърцето. Защото си ти.

Защо си там? Какво искаш ти да постигнеш с това интервю? Какво искаш да получиш? Какво искаш да научиш за фирмата? Какви ценности е важно за теб да изповядват? Да минем през най-важните въпроси един по един:

1) В каква компания искаш да работиш

Много момчета изобщо не се замислят, затова нека го напишем черно на бяло. Освен ако не си още в университета, хубаво е да се задържиш в компанията поне 3 години. Толкова време е нужно, за да вземеш достатъчно за себе си, да дадеш доста обратно, да качиш 1-2 позиции в йерархията и изобщо, за да изглежда CV-то ти добре. 3 години по 20 дни месечно х 8 часа на ден са много часове, брат. Близо 6000, ако трябва да сме прецизни. Внимавай къде започваш, защото може доброволно да пропилееш 6000 часа от живота си. За сравнение, хората за 20 часа учат нов език или инструмент.

Ето един личен пример. Отивам аз на интервю, шефът 20 минути ми разказва колко е велик (не беше), споменава мижавата заплата между другото, а после вика:

– Ние почиваме всяка последна събота, плюс неделите.

– АЗ: Ще работя и събота? За тези пари?

– Прецени си. Останалите са ОК (не бяха).

– АЗ: Прецених си:) Довиждане.

Не искаш да работиш на място, където ценностите се бият с твоите. Да не ценят времето и труда на служителите си противоречи с моите разбирания за бизнеса. Аз не бих го направил с хората, които работят за мен, дори ситуацията да ми позволява. Защо да работя за човек, който би го направил веднага, щом може да се измъкне с това? Един истински мъж прави каквото е редно, дори когато знае, че ще му се размине. Дори когато никой не го гледа. Дори когато никой няма да разбере.

Друг важен мой принцип: Искам да се развивам интелектуално. Не искаш да работиш в компания, в която си най-умният човек. Това гарантира, че професионалното и интелектуалното ти ниво ще вървят само надолу. Когато още от интервюто е ясно, че шефът е стигнал тавана на собствената си еволюция, бягам надалече.

2) Какво заплащане те устройва

Подпишеш ли с една компания, се задължаваш с месеци наред (понякога години) да отделяш половината от времето, в което си буден, за да преследваш нечии чужди цели и амбиции. Някой ти плаща, за да преследваш неговите мечти, вместо своите. Което също е в реда на нещата, докато нямаш професионален опит. Просто трябва да си сигурен, че ти плаща достатъчно, защото жертваш много от себе си. С други думи, увери си, че взимаш достатъчно, за да си материално осигурен и мотивиран. За тях също е много важно да си мотивиран и аз винаги използвам този коз при преговори. Искам им повече пари и им изтъквам, че за тях тези 200-300 лв отгоре не са нищо, предвид това колко повече пари би могъл да им изкара един амбициозен и квалифициран служител като мен, ако е мотивиран финансово и не се разсейва да мисли за смяна на работата или допълнителни източници на доходи.

Повечето момчета не знаят колко да поискат. Дори не са сигурни колко им трябват. Повече не е цифра. Могат да живеят и с 500, и с 5000. Само че така шансът да се окажат с 500 лв месечно се увеличава драстично. Трябва да знаеш колко е минимумът ти и колко е реалистичният ти оптимум. За да сметна аз колко пари да поискам, преди всяко интервю пресмятам месечните си разходи: фиксирани + нефиксирани разходи + резервни.

ФИКСИРАНИ: храна + излизания + спорт + транспорт + сметки. Те са малко или много постоянна величина.

НЕФИКСИРАНИ: периодични разходи – дрехи, домашни потреби, подаръци, почивки. Те варират от месец на месец, но заложи си една осреднена стойност и за тях, поне 100-150 лв.

РЕЗЕРВНИ: 10% непредвидени + 20% за спестяване. Този вид разходи са силно препоръчителни, ако искаш живееш спокойно. Предишните два вида (фиксирани и нефиксирани) не подлежат на преговори.

Ако днес отида на интервю, ето колко ще поискам месечно:  30 дни х 20 лв храна = 600 лв. + 5-6 излизания х 30 лв = 150 лв. + бензин и таксита = 150 лв. + сметки = 200 лв. + нефиксираните = 150 лв. Общо = 1250 лв разходи. Това е минимумът, под който няма да падна. Добавям 10% непредвидени = 1400 лв (закргълям) и 20% за фонд спестявания, или още към 300 лв. Общо стават 1700 лв. Това са парите, които ме устройват напълно.

Накрая добавям 5-10%, защото никой няма да ми даде от раз колкото искам. Хората искат да се чувстват на печалба от преговорите с мен. Т.е. ще им искам 1800-1900 лв. В общият случай, ще си стиснем ръцете на 1700 – така и двете страни сме доволни. Ако съм на зор или те са много неотстъпчиви, ще падна до 1500 – но това пак е над минимума ми от 1250 лв. А ако имам късмет, ще ги навия на 1900. Тогава съм 3600 лв напред годишно, което си е една двуседмична почивка в Азия!

С парите подготовката също е решаваща. Едно е да изтупаш случайна сума, когато те попитат и после лесно да клекнеш, друго е да знаеш колко са ти нужни и да можеш да го аргументираш. За да разбереш колко харчиш за храна и колко често излизаш, води си една проста таблица в Excel с всички разходи – за 2-3 месеца ще имаш ясна представа.

Разбира се, правя и проучване колко взимат хората на подобна позиция в сектора. Ако имам познати в други компании или близки HR-и, задължително им звънкам. Когато разбера, че началната заплата на позицията е 1000 лв, изобщо не си губя време да ходя на интервюто.

Няколко финални трика за преговорите. Не е нужно да използваш всички, но е хубаво да ги имаш в ръкава си:

  • Покажи им, че знаеш как вървят заплатите в бранша. Това е страхотна рецепта срещу манипулации, дори да не назоваваш конкретни цифри
  • Демонстрирай, че си наясно какви отговорности и какъв стрес вървят с позицията и че трябва заплащането да е справедливо за тях
  • Намекни, че с опита и ентусиазма си можеш да им изкарваш и пестиш много повече месечно, отколкото те плащат за услугите ти
  • Споменеш ли диапазон на заплатата, който те устройва, ще ти дадат по-ниското от диапазона. Използвай го само, когато долната граница те устройва напълно.

3) Какви отговорности и какво развитие очакваш

И двамата знаем, че не само парите са важни. Докато работех в корпоративната сфера, подбирах компаниите така, че да мога да науча максимално много от всяка. Някои се оказаха по-надценени, отколкото си представях. Но на последната бях бранд мениджър на една от най-големите марки в България, в щабквартирата на компанията – просто фирмата беше българска. Аз и колегите ми създавахме дизайните, ходехме в производството, подбирахме суровините, срещахме се с агенциите, снимахме клиповете, одобрявахме националните промоции на марката. Презентирал съм пред 100 души. Продавал съм на 15 пазара в Европа. Разбрах как работи един бранд в неговата цялост,  не само отчасти. Такъв опит натрупах за 3 години, какъвто нямаше да натрупам и за 30 в представителството на някоя голяма международна компания.

На позиция като тази, отговорностите и очакванията са много по-големи. Съответно и стресът, затова не е за всеки. Но докато си млад, си струва да опиташ, защото няма по-добър университет от една добра компания. Не стига това, ами и пари ти дават. Рай.

Помисли и какво развитие търсиш в компанията – кога очакваш да преразгледат заплатата ти, къде искаш да бъдеш след 2, 3, 5 години, искаш ли да управляваш хора или предпочиташ да разчиташ само на себе си и т.н.

Тук идва и един от най-важните моменти на интервюто – твоите въпроси. Покажи им, че знаеш какво искаш и че цениш труда и времето си. Задавай въпроси на воля – за типа работа, отговорностите, възрастта на колектива, атмосферата, дрескода, историята на компанията, амбициите ѝ за в бъдеще, маркетинговата им стратегия, производството. За да се получи дискусия, а не разпит, бъди подготвен с информация, така че да обсъдите някои от тях.

Задавайки въпроси, демонстрираш, че правят добра сделка. Всяка компания търси инициативни, будни, осъзнати хора. Не им трябват роби, дори да твърдят обратното.

 

НЕИЗБЕЖНИТЕ ВЪПРОСИ

Има няколко въпроса, които са ми задавали на всяко интервю досега, затова е важно да си подготвен за тях:

Какво възнаграждение очаквате? Майката на всички въпроси. Направи си сметките, определи минимума и оптимума си и остави малък луфт за преговори.

Какво знаете за компанията? Тук лъсват неподготвени повечето ти конкуренти. Решението: пак проучване. Не е сложно – в Google ще намериш почти всичко важно – продукти, конкуренти, пазарни дялове, планове, новини, реклами, маркетинг стратегия. Колкото повече знаеш, толкова повече ще ги впечатлиш. Не се хвали, де – трябва да бъде небрежно.

Къде се виждате след 3 / 5 години? Нарисувай им страхотната картина на техния успех с теб като действащо лице. Не забравяй, че те канят заради тях, не заради теб.

Сблъсквали ли сте се с подобни предизвикателства? Дори да не си работил на същата позиция, интервюиращите ще искат да са сигурни, че би се справил с отговорностите и напрежението. Затова ще ти зададат поредица от въпроси как си реагирал в предишни стресови и отговорни и ситуации. Понеже не очакват от теб да признаеш недостатъците ти, ще търсят дребните пропуски и несъответствия в историите ти.

HR-ите са радари за неувереност и лъжи, защото на CV всеки владее 5 езика и е готов за маркетинг директор. Аз самият използвам това като коз – никога не лъжа в автобиографията си и не пропускам да го спомена. Примерно: Говоря 1 чужд език, но най-важният. И като машина. Нямам голям опит, но нося на работа и стрес като вол.

 

КАК МОЗЪКЪТ ТИ ДА БЪДЕ В ТОП ФОРМА

Едно интервю отнема половин-един час, но от него зависи много повече. Затова е важно да мислиш бързо. Един от големите ми трикове е, че 1-2 седмици преди важно интервю вкарвам мозъка си в работен режим, така че да чатка много бързо. Така винаги знам какво да кажа преди останалите. Ще ти се стори смешно, но следните неща правят огромна разлика за мен:

Логически и креативни игри: Аз ползвам Lumosity. Само няколко дни и мозъкът ми работи на друга честота

IQ тестове: Тестовете за интелигентност измерват основно способността ти да правиш тестове за интелигентност. Но в никакъв случай не са безполезни. Първо, много компании започват интервютата с тях, за да отсеят напълно неадекватните кандидати. Почти задължтелно са на английски. Освен поредиците от числа и липсващите фигури, много често има и логически задачи с повече текст и кратки икономически казуси със сметки и проценти. Eто примерен IQ тест.

Судоку: Судоку игрите не просто забавляват баба ти, докато чака за пенсията. Те те учат да търсиш закономерности и да мислиш бързо, което ще ти е от полза при задаващия се разпит на интервюто.

 

СЛЕД ИНТЕРВЮТО

Завършваме с нещо съществено, което никъде не ти казват.

От теб зависи само да направиш всичко по силите си, за да се подготвиш добре. Не зависи дали ще те вземат на работа. Крайният изход го определят безброй външни фактори – дали ще се паснете с интервюиращите, дали има напомняш на някой бивш служител, дали са в настроение, дали могат да покрият финансовите ти изисквания и какво ли още не. Не си поставяй цели извън самия себе си. Веднъж щом си дал максимума си, за да се подготвиш, оставяш съдбата да свърши своята работа. Твоята цел е изпълнена.

Будистите казват „Снегът вали и всяка снежинка пада на правилното място“. Не се меси в работата на вселената. Излишно е да си разочарован, ако не те вземат, стига наистина да си се постарал. Нито е зависело от теб, нито ядат ти ще промени нищо. А дори да си направил грешка или да си отишъл неподготвен в някоя област, не се напрягай. Или печелиш и те взимат, или се учиш какво да промениш за следващото интервю и тогава ги разбиваш.

Това е от мен засега. Не писах специално как да подготвиш CV-то си, защото за това има изписана доста информация. Аз самият скоро не съм кандидатствал за работа, но чувам много добри неща за EnhanCV – български стартъп, който ти много добър и модерен шаблон за автобиография. Ще направи кандидатстването ти много по-лесно и красиво визуално, като ти дава възможност да наблегнеш на силните си страни като езици, опит, извънкласни инициативи, сертификати и т.н.

До скоро,

Джей

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.