Въпросът разбира се е реторичен. И двамата знаем, че продава, но може би не си се замислял доколко:
1. Продава те по-често, отколкото мислиш.
Дори когато отидеш до магазина. И когато чакаш на спирката. Или когато си взимаш питие от бара. Не знаеш кога ще срещнеш шефа си или някое готино момиче, или пък бившето гадже. Но за нея няма какво да се тревожиш. Както казва Барни Стинсън, има само две причини да се събереш с бившата: 1) силиконови, 2) импланти :) Но за това друг път.
2. Продава те в много аспекти
Хората около теб правят ежедневна преценка за това в каква форма си по външния ти вид. А непознатите (потенциални клиенти/бизнес партньори и 99% от жените) правят още по-генерални заключения за теб от това как си облечен и колко добре се поддържаш (коса, брада, нокти и т.н.) И нормално – те нямат друга информация за теб, освен външния ти вид. На челото ти не пише „успешен бизнесмен“ или „много ме бива в леглото“. От стила ти зависи как хората, с които си взаимодействаш (или би искал) се възприемат в сексуален, приятелски, кариерен контекст. Предполагам е ясно, че шефът ти няма да направи лесно мениджър човек, който ще злепоставя компанията с външния си вид. По същия начин, ти си част от имидж и на своите приятели. Те ще те харесват повече и ще ти се обаждат по-често, ако им е приятно да ги виждат покрай теб, бидейки стилен и привлекателен.
3. Напълно в твой контрол е.
Не всеки мъж може да бъде красив.
Но ВСЕКИ може да бъде изискан, възпитан, чаровен, мъжествен. И най-вече стилен. Ако не си такъв, просто не си положил достатъчно (или правилните) усилия.
Помниш ли статията Защо е важно винаги да изглеждаш добре? В случай, че си я забравил или не си попадал на нея, тя ще ти даде още малко храна за размисъл.
А най-добрият пример, който мога да ти дам е този видео експеримент. Убеди се сам какво влияние има външният вид дори в напълно лишени от сексуален контекст ситуации като блоготворителността:
Преди да кажеш, с грим тя взе само $16 долара повече, замисли се каква разлика е това в проценти. Опитай сега да увеличиш със същият процент месечната си заплата… Или годишната?
–––––––––
P.S. Някои мои приятели казаха „Много по-важно е да се чувстваш удобно, особено вкъщи“ (За което съм съгласен напълно, с изключение на частта с „Много по-“ и „особено“.
Важно е да се чувстваш удобно не само вкъщи, а навсякъде, където отидеш. Но удобството и стилът не си противоречат. Дори в офиса да изискват от теб да носиш костюм, можеш да избереш така костюма ти, че да ти бъде като втора кожа.
Вкъщи можеш да изглеждаш отлично, без да си дрипав, скъсан, мръсен и раздърпан. Имаш и огромен избор – едноцветни или щамповани тениски, всякакви блузи, домашни панталони, спортни долнища/горнища, дънки, небрежни ризи и т.н. С тях можеш едновременно да изглеждаш като Зак Ефрон (не знам, сестра ми каза че бил готин) и да се чувстваш супер комфортно.
Не прави компромис със стила си. Да носиш овехтели, скъсани и откровено грозни дрехи вкъщи не показва непукизъм. Показва мързел да отидеш до мола и да подмениш домашния си гардероб.
„Когато видите някого за първи път в мозъка ви се активират милиони неврони. Мозъкът веднага се пробужда. Веднага се опитва да категориризира човека като някакъв тип. На кого прилича? А това добре ли е? Привлекателен ли е? А какво му е уникалното? Струва ли ми се познат? Всичко това е без мисъл и без да го осъзнавате. Просто мозъкът работи по този начин. [….] Вместо това, подсъзнанието веднага започва работа, прави преценка и в крайна сметка закелймява човека като „готин“ или „загубеняк“ за около четири секунди.“
*Кевин Хоган – „Наука за влиянието“
Понеже ми харесва темата реших да подкрепя поста с един цитат и в същото време да си напомня, че трябва да обърна внимание на външния си вид малко повече.
Благодаря, Евгени :) Точно на място, дори ми се ще да го бях включил в поста.
Не можем да се сърдим на хората, че ни заклеймяват и поставят в определеа категория толкова бързо – никой няма време да прави щателно проучване на всеки нов човек, с който се запознава, за да изгради мнението си за него.
А и чисто еволюционно е опасно – някои хора са откровено опасни и още по-опасно е да отделим време да си изградим „правилна преценка“ за тях. Затова мозъкът ни ни дава бързи сигнали дали да бягаме от тях, да се отбраняваме или да ги атакуваме
Не ни трябва тройна експертиза, когато някой мръсен и миришещ човек в шлифер изскочи от храстите към теб и семейството ти :)