Тези, които не следят J.Griffin редовно, сигурно мислят, че целта на блога е да дава модни съвети. Т.е. да си говорим за ризки и дънки. По-сериозните читатели обаче забелязват, че правя-струвам, но статиите ми все се въртят около самоувереността.

Говоря за мода и правя аксесоари, защото стилът е един от важните ключове към мъжката самоувереност. И не само към мъжката, но нали J.Griffin е мъжки блог. Само един от многото ключове, но важен. Слагаме го горе на пиедестала, заедно със спорта и устната хигиена.

ЗАЩО ТИ Е САМОУВЕРЕНОСТ

Самоувереността е по-важна за един мъж от всяко друго качество. Само ‘дето не е качество. Не е от тези неща, които или ги имаш, или ги нямаш. Тя е умение и като всяко умение, се учи. А когато се научиш да си самоуверен, всичко става по-лесно. Жените те харесват, без да ги убеждаваш колко си готин. Работата ти върви, защото излъчваш авторитет и действаш с размах. Хората искат да са около теб, защото подсъзнателно ги караш да се чувстват в безопасност.

И най-важното – самоувереността ти дава смелостта да поемаш рискове, да опитваш нови неща и да се развиваш като човек и мъж. Страшните неща не стават по-малко страшни, просто ги правиш въпреки страха. Това е тайната на смелостта. Важи и за стила ти, и за жените, и в офиса, и с приятелите. Ако спре да те е страх от неизвестното, не ставаш смелчага, а социопат.

Но в случай, че случайно не ти стигат тези аргументи, ето още три:

• Стойностните жени харесват самоуверени мъже. Не богати.
• Истинските шефове харесват самоуверени служители. Не красиви.
• Добрите служители харесват самоуверени шефове. Не успешни.

КАКЪВ Е ПРОБЛЕМЪТ

За самоувереност се говори много, но не се говори правилно. Всеки ти повтаря „Бъди по-самоуверен“ и „Няма от какво да се страхуваш“. Все едно да ти кажат „Бъди богат. Супер е важно да си богат“. Знам, че е важно, брат. Как става искам да знам аз. В по-добрия случай ти казват „Fake it, till you make it“. По този отговор ще познаеш онези, които нямат по-добър отговор. Не че го правят с лошо, правят го от неразбиране.

Доста съм пътувал по света, но на малко места съм виждал толкова неуверени мъже, колкото в България. И толкова много, които го „fake-ват“, докато го „make-нат“. Чужденките, които живеят в България казват: „Тук мъжете ме отбягват с поглед и си гледат в краката. Камо ли да дойдат да се представят. Ако искам да правя секс, аз трябва да си кажа“.

Интернет е пълен със самоучители по самоувереност. Навъдиха се вече и у нас гурута по личностно развитие и Pick-Up групи, които те учат как да ИЗГЛЕЖДАШ самоуверен и спокоен.

То това е и проблемът. Искаме да изглеждаме самоуверени, затова бъркаме арогантността със самоувереност. „Fake-натата“ самоувереност е груба и показна, затова тайно си мислим, че да си самоуверен е грозно. И съвсем логично смятаме, че всички тихи и кротки мъже са неуверени. Това от своя страна кара кротките момчета да си мислят, че никога няма да бъдат самоуверени.

Разликата между „fake-натата“ самоувереност и истинската е като между българския футбол и испанския. И двете се водят футбол и с това приликите се изчерпват.

„Fake-ването“ ти обещава пряк път към самоувереността. Всички ти предлагат „асансьор“ към успеха и самочувствието, но този асансьор не води никъде. Секси звучи, ама не съществува. То е като в училище – въображаемата ти приятелка е супер секси, висока, красива. То не са коси, не са бедра, не е чудо. Само където е въображаема. Много добре звучи, ама не съществува.

Асансьори към самоувереността няма. Ако искаш да стигнеш, ще трябва да вземеш стълбите. И аз цял живот търся shortcuts, но се научих, че единствената трайна промяна е изстраданата. Дори само това да ти остане от тази статия, ще е достатъчно. А сега остава по-важният въпрос…

НА КОГО ДА ВЯРВАШ ТОГАВА

На кого тогава да вярваш, за да станеш самоуверен? Ако не на тия показните и арогантните, на кого? Щом го „fake-ват“, значи не може да им се вярва, нали?

Тези, които цял живот са били самоуверени трудно ще научат и теб. Не че не искат – просто не са го развили съзнателно. Такива хора обикновено ти казват „Просто бъди самоуверен“. То е като да отидеш при някой случаен испанец да те научи на езика. Той човекът цял живот си говори испански, но не знае как да преподава.

Тези, от които си струва да се учиш са хората, които знаят КАК се учи. Т.е. тези, които не са били самоуверени, но са станали със собствени усилия.

Аз съм от тези последните. Не по свое желание, естествено. Даже доста се съпротивлявах. Отне ми 30 години да се науча. Не съм от тези, които схващат бързо, май. Но пък един път като схвана, запомням. Беше много бавно и много осъзнато. И много болезнено. За сметка на това, днес мога да ти разкажа за цялото пътешествие, защото бях активен участник в него.

КАК ИЗГЛЕЖДА САМОУВЕРЕНОСТТА

Аз съм тих и интровертен човек и дълго време си мислех, че колкото по-самоуверен ставам, толкова по-шумен и екстровертен ще бъда. Нищо общо – с натрупаното самочувствие си останах тих и интровертен, само че започнах да се харесвам такъв и все по-малко да ми пука дали някой друг ме харесва.

Изобщо, самоувереността не е арогантна. Не е шумна и показна. Не е агресивна. Самоувереният мъж няма да се развика на сервитьорката в ресторанта, защото се е забавила. Нито има нужда от голям джип, за да се чувства голям мъж. Тези неща не целят да покажат на другите, че си самоуверен. Целят да убедят теб самият, защото цял живот го „fake-ваш“ и не си много сигурен. Един самоуверен мъж няма нужда никой да знае, че е самоуверен. Не ме разбирай погрешно – страхотно е да изглеждаш стилен и готин. Но в момента, в който се нуждаеш от валидация, че изглеждаш ОК и се държиш ОК, значи се държиш неуверено.

Самоувереността извира отвътре. Да изглеждаш самоуверен е само следствие от това как се чувстваш отвътре, затова е безсмислено да се учиш как да изглеждаш уверен. Смисълът е в това да се научиш как да бъдеш уверен.

А това не е сложно. Самоувереността е чисто и просто силата на характера ти. А характерът почива на малко на брой, но много важни умения:

– честност (първо към себе си и чак тогава към останалите)
– уязвимост (единствената истинска смелост)
– любопитство (нищо не ти се струва страшно, ако разбираш как работи)
– търпение (умението да не се отказваш, защото не се е получило 1, 5 или 100 пъти)
– есенциализъм (дисциплината да откриеш кои проекти и хора са важни за теб и да игнорираш всички останали)
– инициативност (да поемеш отговорност, вместо да чакаш нещата да се наредят от само себе си)
– и други едни умения (нали трябва да остане малко и за следващите статии :)

Струва ми се, че ще е полезно да си поговорим за тези умения – кои са, защо са важни и как човек да ги развие.

ПРЕКИЯТ ПЪТ Е ПОВЪРХНОСТЕН

Ето два прости примера, за да разбереш защо стълбите са правилният път:

Повърхностно: Умението да управляваш времето си. То е като магически асансьор, който те води към мястото, откъдето тръгваш. Ще ти спечели повече време за нещата, с които изобщо не си сигурен, че ти се занимава.

Дълбоко: Да отделиш времето и усилията да разбереш кое е важно за теб. Това са стълбите. И са яко стръмни. Но разбереш ли веднъж кое е важно за теб, всяко решение е по-лесно. Това умение има дълготраен ефект върху живота ти.

Такива дълбоки са основополагащи – те ми помогнаха да изградя собствени вярвания и ценности. Всички други умения, които съм усвоил тръгват от тези няколко. Когато се научих да се показвам пред света уязвим, автоматично се научих да бъда смел, честен, директен, да поемам отговорност, да не се оправдавам.

Един от любимите ми блогъри Джеймс Клиър говори много за изграждането на навици и как няколко основополагащи навика като тренировките и медитацията задействат много други добри навици – здравословното хранене, ранното ставане, търпението, издръжливостта и т.н.

Представи си ги като фарове. Те не се движат, не се променят с времето. Дори когато забравиш да ги следваш, е достат​ъчно да си припомниш за тях, за да се насочиш пак в правилната посока.

Всеки може да стане самоуверен, но зарежи тия преки пътища. Цаката е да зарежеш уменията, които те карат да изглеждаш добре (в своите очи и в тези на околните) и да развиеш уменията, които изграждат характера ти. И цици. Не забравяй за циците, че статията стана много сериозна. Все пак е мъжки блог.

До скоро,

Джей